Круизно пътешествие из приказния свят на мистична Гърция

Пътепис на Звезделина Колева /авторско издание/: круиз Гръцки острови 30.03.2018

Часът е едва 8 сутринта, а слънцето вече напича. Почти не ми се струва възможно, че преди малко повече от час се разсънвах в една съвсем различна реалност на Летище София, а сега пред мен се открива неподправена земя на маслинови дръвчета и къщи, обсипани в пясък.

Движим се бясно по магистралата към Атина и за миг всичко прилича на извадка от филм – две млади момичета, само с раница на гърба си, в слънчевата, но непозната Гърция. Тук е моментът да вмъкна образа на прилично изглеждащ грък с татуировки, светли очи и непрестанно пушещ цигара. Кара ни към пристанище Пирея и или ни се кара, или ни се моли да спрем за кафе по пътя, който и без друго е абсолютна лудница. Час и половина по-късно сменяме таксито с круизен кораб и още един нов свят стои пред нас.

Били ли сте някога на круиз? Корабът е отделна дестинация, която заслужава вашето внимание, а да пътуваш по този начин, е абсолютно задължително поне веднъж. На борда ви очакват най-различни кафета, ресторанти, барове, представления и какви ли не забавления. Можете да разпределите времето си между похапването на вкусна храна, спа центъра, басейна, джакузито и каквото ви се прави с коктейл в ръка. Настаняваме се в каютата си, а тя ни очарова с малко, но добре организирано пространство, в което се усеща уют.

Ежедневно получаваме информация за това какво, къде и кога ще се проведе, като гвоздея в програмата са пристанищата, които ни очакват. И като стана на въпрос, ще разказвам по ред на номерата…

Миконос! Наблюдаваме го по залез от кораба и вече стъпваме по него, когато слънцето се е скрило. Тихо е, водата е кристална и вървим затаили дъх по крайбрежната алея. Мирише на лято. Взимаме си сладолед от едно прекрасно местенце (ще го познаете по щастливите лица на хората, които излизат оттам), сядаме на една пейка и слушаме морето. Оставаме за друг път разходките под парещото слънце, навалиците и фотосесиите с мелници, правим си само такива под прозорци, до прозорци, с цветя, без цветя.

Ефес – Античната икона.

Истината е, че хич не ми се върви около пет километра, но денят е прекрасен, а птичките пеят. Тук е истинска пролет, а между руините и котките напът за Библиотеката на Целз се потапям в атмосферата на друга епоха. Краката ми стъпват по вече отдавна отъпкани пътеки, а ръцете ми се докосват до историята буквално. Петте километра са се изнизали и е време да се отправим към една килимарница с чаша бяло вино в ръка или турски чай, кой както го почувства. В ранна пролет, тръгвам си влюбена в приказността на тази антична икона.

Остров Патмос или Йерусалим на Бяло море.  Този остров е толкова стар, че никой не може да си спомни откъде идва името му, дори местните, които разпитах. Той е прочут най-вече с духовността, която живее на него, с Пещерата на Апокалипсиса, където Йоан Богослов е написал Откровението, и с Манастира „Свети Йоан Теолог“. Впечатляващи са обаче малките улички, за които никой не говори, таверните и пристанището. И тук всичко е в бяло, някак кокетно подредено, но не прекалено. Истината е, че там наистина се усеща нещо по-различно, което трудно може да бъде определено. Дали е от античността му, или от преданията за него, във въздуха се носи древна мистичност и ме кара да вярвам,че някой ден отново ще се върна там.

Крит – друга икона, целуната от Егея. Не бързайте да слизате от кораба, съветвам ви да се насладите на удобните легла и хубавото кафе на борда, най-вече ако денят е неделя. Круизният кораб спира в Ираклион, а тук нищо не започва да работи по-рано от 11 ч. в този ден от седмицата, а ако нямате закупена екскурзия, по-добре си вземете такава. В тази земя на митове и легенди е желателно да посетите възможно най-много места. Ние не го направихме, прекарахме само около час в центъра и бързо се върнахме към палуба номер 10. Извинявай, Крит, ще се видим някой друг път.

Моя голяма, гръцка любов – Санторини. Слизам от лифта и съм в облаците. Още по-красиво от всяка една снимка, по-истинско от всеки чужд разказ. Зашеметяваща гледка се открива пред мен и вече се чудя как ще успея да я опиша. Няма да мога. Трябва сам да почувстваш вятъра, да погледнеш морето, да видиш слънцето и небето оттук. Величието на природата те оставя без думи, докато пред теб се разкрива един от най-красивите залези в света. Зад теб хиляди малки къщички и таверни са се сгушили, притаени в очакване на хладната вечер и вълшебствата на този остров. Аз? Аз стоя безвъзвратно влюбена.

Обратно на борда, избираме маса за последната ни вечеря, от която ще можем да наблюдаваме Санторини още малко. Вдигаме наздравица за живота и отпиваме от изстуденото вино.

Смисълът на това пътуване обаче се крие далеч от разнообразните ресторанти и многото развлечения (макар че признавам си – наслаждавах им се до последно). Има нещо повече и то е в съзерцанието на изгрева, в тишината на залеза. Ще го намерите в задната част на кораба в полунощ, когато звездното небе грее над вас, а морето говори. Ще го чуете и в шепота на вятъра, когато слънцето целува новия ден и заблестява в очите ви. Ще го срещнете в очите на хората, които пускате в сърцето си с обещание, че ще се видите отново. То е за душата, за съзнанието, за вечното и преходното в живота. То дълбае и лекува. Потапя те, друго е. Любов е.

Слизаме в Атина към обяд и се наслаждаваме на още няколко часа горещ въздух, най-вкусната храна и тези луди, луди гърци. В един филм се казваше,че не можеш да им вярваш –  говорят само колко са ядосани, а изглеждат безумно щастливи. Потвърждавам.

Излитаме привечер. Летим над облаците, слънцето се скрива зад тях, а Атина остава под нас в цялото си величие. Едно мигване и сме над нощна София, носим си море и много слънце за хладните дни и обещаваме отново да се върнем.

ПРОМОЦИИ ОФЕРТИ КРУИЗИ: ВИЖ ТУК